Спасители изнасят тела от мястото на падането на взривения самолет на Пан Ам край Локърби на 22 декември 1989 г. Снимка: Ройтерс

Такива обвинения биха навредили на всяко правителство, да не говорим за кабинет, който няма никакъв международен опит. Администрацията на Алекс Салмънд бе обвинена в политически сделки, в съмнителни търговски сделки и в заговор да запази законодателната си система. Президентът Обама нарече освобождаването на Абдул Басет Али ал Меграхи “крайно неприемливо”. ФБР направи още по-смазващ коментар. Шотландия се подигра с мъката на семействата на жертвите от Локърби и позволи “на терористите да се чувстват удобно навсякъде по света”.

Но има едно обвинение, което е сериозно като проклятие. Нескопосаните действия по случая на министъра на правосъдието на Шотландия Кени Макаскил направиха невъзможно да се разбере какво всъщност се случи над Локърби. Няма да има обжалване в съда. Никой съд няма да зададе жизнено важните въпроси, които останаха без отговор по време на процеса в Хага преди осем години. Кой бе организаторът на жестокия атентат? Кой финансира извършителите? Кой друг е участвал в заговора за смъртта на невинните пътници на Пан Ам 103?

Локърби ще остане завинаги един необяснен ужас. Отговорите ще идват от хора, залитнали по теории на конспирацията или от откровени откачалки. Локърби ще стане един нов атентат срещу Кенеди, който остава открит за все по-невероятни обяснения - с тази разлика, че престъплението над Локърби, за разлика от убийството в Далас, никога няма да бъде разследвано на най-високо правораздавателно ниво.

Вакуумът ще се запълни не само от фалшиви историци или от хора, наточили политическите си секири; по презумпция историческата истина ще бъде поставена под въпрос от единствения човек, който бе осъден за атентата и който сега твърди, че някакви нови доказателства щели да го оневинят. Той обеща да напише мемоари. Дори ако живее достатъчно дълго, за да ги довърши, Меграхи сам няма да може да успокои душите на семействата на жертвите. Би ли дръзнал той да застраши семейството си, като разкрие онова, което знае?

Процедурата по обжалване, която той бе започнал, бе оставена да продължи, съдът би могъл да прецени истинността поне на неговите твърдения. Той би могъл да бъде оневинен. Или предполагаемата му невинност - която сега вече придоби достоверност п ред обществото - би могла да бъде окончателно опровергана. Вместо това той до края на дните си ще остане в един абсурден вакуум - не невинен, но не и напълно виновен.

Сега се развихря скандал около “сделката”, за която се твърди, че е била сключена, за да бъде освободен Меграхи. Дали Муамар Кадафи е обещал на Гордън Браун изгодни доходи с британски компании в енергийния сектор? Дали лорд Манделсън е обсъждал Локърби по време на срещите си на остров Корфу със сина на Кадафи, Сейф ал Ислам? Имало ли е договореност затворникът да се върне у дома преди рамазана, и - което е още по-важно - преди тържествата по случай 40-та годишнина, откак Кадафи превзе властта в страната?

Политиците се гърчат. Гордън Браун не каза нищо друго освен да отрече, че е обещавал каквото и да било на Кадафи по време на срещата на Г-8 в Италия. Лорд Манделсън, смутен от твърденията на Либия, че освобождаването на Меграхи е било изрично споменато по време на разговорите договори в сферата на петрола и природния газ, настоява, че тези твърдения и асоциации са погрешни, недостоверни и “всъщност доста обидни”.

Той греши. Никак не са недостоверни. Практическата страна на политиката винаги е била решаващ фактор във всички международни преговори. Колко други неприемливи сделки са направени от привидно почтени правителства, само и само да се постигне някакво предимство от полза на националните интереси или да се избегнат бъдещи проблеми? Колко пъти похитители и убийци са били освобождавани и са били плащани откупи? Споразумението от Разпети петък донесе свобода на хора, които са убивали. Заплашено с ответни търговски мерки, правителството спря разследването на предполагаемото участие на компанията ВАЕ в даването на подкупи в Саудитска Арабия. Генерал Пиночет в крайна сметка бе освободен от домашния арест във Великобритания въз основа на съмнителни здравословни аргументи, просто за да се сложи край на дипломатическа кавга с Чили.

Разбира се, че твърденията за такива сделки са обидни. Разбира се, че обвързването на Локърби с петролните интереси на Запада е ужасна обида за онези, които все още скърбят за своите близки, приятели и любими хора. Но нека никой не си мисли, че това е първата такава сделка или дори първият компромис във връзка с най-тежкия терористичен акт в историята на Великобритания.

Политиците започнаха да се месят от самото начало. Пръстът на съмнението след експлозията на самолета на Пан Ам през декември 1988 г. се насочи най-напред към Иран. Само пет месеца преди това ирански пътнически реактивен самолет поради грешка бе свален от американския военен кораб “Винсенес”, при което загинаха 290 пътници и екипаж. Платена бе компенсация. Но истинските обстоятелства така и не станаха известни. По онова време най-близкият съюзник на Иран бе Сирия - още една страна в списъка на САЩ с предполагаеми държави, помагащи на тероризма. Сирия се бе опитвала да свали пътнически самолет и преди - и атентаторът бе заловен преди да се качи на самолет на израелската авиокомпания Ел Ал във Великобритания.

Недостиг на разузнавателна информация няма. Но след като Саддам Хусейн окупира Кувейт, САЩ се нуждаеха от Сирия и в по-малка степен от Иран. Вместо това разследването се хвана за нишка, която водеше към Либия, като вероятно ставаше дума за “подизпълнители”. Това практически бе по-лесно да се разследва.

Заради онези роднини на жертвите, които винаги са се съмнявали в отговорността на един-единствен либиец, сега трябва да се предприеме пълно съдебно разследване. Ако това е притесни шотландското правителство - толкова по-зле за него. Съдилищата и преди са издавали непълно обосновани присъди. На бял свят трябва да излезе цялата разузнавателна информация. Но заради начина, по който в Шотландия оплескаха нещата, ние вече не разполагаме с механизъм за разследване - дори ако гневна Америка сега бъде убедена да участва. Това е именно трагедията.

По БТА